Четири джипки с 20 бабанки в 22 часа вчера превзеха отново завода „Изамет” в Дупница. Припомняме, че след 4 седмици вчера Илия Златанов и работниците му успяха да влязат в двора на предприятието, въпреки охраната. Те останаха през целия ден там, в късния следобед на място дойдоха цяла рота полицаи начело с директора Борислав Динев.

Динев обяви, че се води досъдебно производство за самоуправни действия. Все пак униформените оставиха Златанов и работниците в двора на предприятието. Те са били там до пристигането на джиповете. Пратените на място мъже били водени от охранителната фирма „Секюрити селект”. Те са били посрещнати на нож от 10 от работниците на „Изамет”, които са дали доброволно дежурство да пазят завода през нощта. Работниците веднага извикали подкрепление. Така дошли още десетина други работници. Баровците били въоръжени с палки, но до сблъсък не се стигнало, тъй като на място пристигнала и полиция. Полицаите оказали пълно съдействие на гардовете на „Секюрити” и разпоредили на работниците да се отдръпнат от караулката на входа, в която е охраната на завода.

Днес Илия Златанов отново пристигна на място в Дупница. „Гардовете на „Секюрити” не посмяха да ме спрат, държаха се любезно. Казаха, че изпълняват разпореждания на ръководството на фирмата и полицията в Дупница. затова отидох на среща с шефа на полицията Борислав Динев. На него показах много специални документи, като го уверих, че заводът и активите в него, заедно с няколко милиона лева, са присвоени от сина ми Явор и още трима мъже в лицето на Иван Илиев Ангелов Димов, собственик на фирма К Корекшън, Християн Хранов, Мухамед Бедир Рамадан, както и Юлия Златанова и Пролетина Златанова. Срещу тях е образувано досъдебно производство и са подведени под наказателна отговорност за организирана престъпна група за принуда над мен да им прехвърля притежаваната от мен фирма „Изамет 1991” ООД.”, обяви Илия Златанов. Той каза, че те му се заканили, че ще го унищожат икономически и психически. „Искаха да дам на Пролетина Златанова Бедир 220 щатски долара и да подпиша запис на заповед в полза на Махмуд Бедир за 1,2 млн. евро. В противен случай ми казаха, че ще бъда отвлечен в Дубай, откъдето няма излизане. Целта беше да прехвърля на Пролетина 40% от фирмата. Петимата бяха с мярка за неотклонение задържане под стража в сряда сутринта. Днес двете жени бяха освободени, това съобщих на Динев. Той каза, че тези факти не го интересуват и моето положение е много сериозно, защото местният прокурор Ивайло Василев всеки ден може да повдигне обвинение срещу мен за самоуправство за това, че съм влязъл в собствения си завод. Предоставих и други документи, с което исках Динев и наблюдаващият прокурор да се запознаят с фактологията по наличните данни за извършени престъпления в моята фирма, а именно, че Явор Златанов, на когото през 2012 г. прехвърлих 40% от единия завода, без мое съгласие и знание, предоставя парични средства и активи на трети лица като „К Корекшън”, което в последствие използва предоставените парични средства от Явор Златанов за купуване на МПС ДМА и материални запаси, собственост на дружества на „Изамет” при неколкократно по- ниска цена от съответните движими вещи. Освен всичко те ме пребиха, пребиха и още петима раотници.

Заради това съм депозирал жалба за извършено престъпление от Явор Златанов, тъй като той е ощетил в качеството си на управител три дружества на „Изамет“ с 2 356 678 лв. Предполагам, че произходът на средствата, с които „К Корекъшан“ купува активи са на сина ми Явор Златанов в качеството му управител. Двамата с Иан Ангелов правят общи събрания, за които аз изобщо не зная, въпреки че държа основния пакет акции. Не съм подписвал нито един документ. И всичко това се прави с благословията на съпругата ми, с която съм във фактическа раздяла от 1997 г. На всички тези факти, по силата на които тези хора са в ареста, Борислав Динев отговор „не ме интересува. Интересува ме единствено разпореждането на прокурора от Районна прокуратура Дупница.“ Смятам, че прокуратурата в Дупница трябва да бъде закрита и не съм единствения. Смятам да разкажа на Висшия съдебен съвет за начина, по който работи прокуратурата в Дупница и как подкрепят престъпниците. Същото така съобщих, че решението, което вземат, е свързано със съдбата на 130 работници, които на са моите грижи и работят в завода от 15 години. Обясних, че от месец заводът е под обсада и те са на улицата и треперят за работите си места. Динев беше така добър да ми заяви „аз не съм социален работник.“ Ето как полицията, прокуратурата и институциите са загрижени за 130 работни места и съдбата на един завод, който е извоювал на пазара име на отлична марка. Така е в Дупница, Дупница остава частен град, град на мутрите. Адвокатите ми подготвят сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров и членовете на ВСС.”